Открити са микроби, които процъфтяват в извор с ниско съдържание на кислород, супер солена и под нулата в канадската Арктика

Учените са успели да открият признаци на микробен живот в едно от най-суровите места на Земята, давайки допълнителна надежда, че животът може да бъде намерен и в някои от непознатите среди на космоса. В дълбините на канадската Арктика учените успяха да идентифицират признаци на живот в нискокислородните и суперсолени води на извора Lost Hammer. Водата в извора се издига през 1,970 фута вечна замръзналост в едно от най-студените места на Земята. Откритието поражда надежди на мнозина, че микробен живот (ако съществува) може да бъде открит и в подобни среди на ледените луни Европа и Енцелад.

„Отне няколко години работа с утайката, преди да успеем успешно да открием активни микробни общности. Солеността на околната среда пречи както на извличането, така и на секвенирането на микробите, така че когато успяхме да намерим доказателства за активни микробни общности, това беше много задоволително изживяване“, каза водещият изследовател микробиолог Елис Магнусън от университета Макгил, Канада.

Микробите, които екипът откри, са изцяло нови с някои много специфични адаптации, които им позволяват да съществуват и да растат в екстремни среди като Lost Hammer Spring. Най-важното е, че тези микроби са хемолитотрофни. Тези видове организми, чието име буквално означава „ядци на камъни“, произвеждат енергия чрез окисление на неорганични молекули. Хемолитотропите могат да оцелеят със или без кислород.

„Микробите, които открихме и описахме в Lost Hammer Spring, са изненадващи, защото, за разлика от други микроорганизми, те не зависят от органичен материал или кислород, за да живеят“, обясни микробиологът Лайл Уайт.

Тези микроорганизми могат да оцелеят, като ядат и дишат прости неорганични съединения като метан, сулфиди, сулфат, въглероден оксид и въглероден диоксид, всички от които се намират на Марс.

Уайт, професор по полярна микробиология в канадския университет Макгил, каза, „Те също така могат да фиксират въглероден диоксид и азотни газове от атмосферата, което ги прави силно адаптирани както за оцеляване, така и за процъфтяване в много екстремни среди на Земята и извън нея.“

Учените вярват, че ледът на полярните шапки на Марс се формира от хиперсолена вода и че под ледените повърхности на Европа, 6-тата по големина луна на Юпитер, и Енцелад, 6-тата по големина луна на Сатурн, има океани от хиперсолена вода. Тези среди може да са домакини на подобни извънземни микроби, които са се адаптирали към условията.